Йозеф Бойс е е един от най-бележитите и влиятелни творци на 20век. Роден през 1921г., Бойс прави истинска революция в представите за това какво представлява изкуството и какво е неговото значение за обществото. Водещо е желанието му за превръщане на западната култура в демократична, спокойна, отворена за новото и различното творческа среда.
Спокойно може да кажем, че Йозеф Бойс прави истинска художествена революция, както чрез произведенията си, така и чрез посланията и тезите, които защитава. Той създава една творческа среда, в която се преплитат социалните и политически течения. Политиката заема осезаемо място в творбите му, което е и една от причините за отхвърлянето му от гилдията на артистите. Но кое стои в основата на творчеството му?
Отговорът е мистиката. Мистиката е основната и търсена от него сила за вдъхновение, и като човек, и като артист. В основата на художествения му език стои идеята за хуманизма, социалната философия и т.нар. антпропософия („духовна наука“). Рудолф Щайдер, създателят на антропософията е ключова фигура в интелектуалното и морално формиране на Бойс. В общи линии науката се занимава с наблюдаване на душата чрез научна методология. И именно това търсене, е в основата на концепцията за изкуство на немския творец. На тази база той изгражда и формира своя теоретичен модул, отнасящ се до културния, социалния и не на последно място, политически потенциал на изкуството.
Йозеф Бойс успява да разпространи своето естетическо възприятие за стил чрез различните области на работата, които обхваща – арт пърформънс, активна политическа дейност и преподаване теория на изкуството. Първичното, според него е и винаги ще бъде част от природата на човека. Поради тази причина той използва нестандартни материали в творбите си, които да доближават максимално изкуството до човека – като например животинските кожи. За него е изключително важен контактът между човека и изкуството на всички нива.
Една от творбите му „ Костюм от кече“ (“Felt Suit”, 1970) според Бойс символизира „защитата на индивида от света“. „Само при условие на радикално разширение на определенията ще бъде възможно за изкуството и всички дейности, свързани с него, да осигурят доказателство за това, че изкуството е единствената еволюционно-революционна сила“.
Въпреки революцията във възприятията и отношенията на хората към света, чрез произведенията си, Бойс не се възприема за художник. Той твърдо отстоява позицията си, че абсолютно всеки човек притежава творческа енергия, която просто трябва да пусне на свобода. „Когато хората ме питат дали съм художник, аз отговарям: оставете тези глупости! Аз не съм художник. По-точно съм дотолкова художник, доколкото и всеки един човек, ни повече, ни по-малко…“
Не мога да кажа, че творбите сами по себе си предизвикват в мен силно емоционално внушение, във времето, в което живеем, но съчетанието им с идеологията и концепцията, които Бойс през целия си живот така смело отстоява и за които работи, а именно доказването, че основно чрез изкуството и различните му проявления хората могат да подобрят живота си, внушава огромен респект в мен. Фактът, че и до ден днешен името на Йозеф Бойс заема огромна ниша в немската, а и в световната история на изкуството, показва, че все пак той е успял да постигне някакво разместване в социалните представи за това къде е човекът в света на творчеството и разбира се, че изкуството само по себе си е живо и въпрос на усещане.
„Тази най-модерна художествена дисциплина – социална скулптура – социална архитектура – ще постигне плод само когато всеки жив човек стане творец, скулптор или архитект на социалния организъм.“
