Младата и талантлива актриса, част от трупата на театър „София“, Неда Спасова, позната на широката аудитория и от сериала „Откраднат живот“ , застана пред ModArts, за да отговори откровено на някои любопитни въпроси.
Кое Ви привлече в избора на театъра като професия?
Сплотеността, екипната работа и дълбоките емоционални катарзиси на сцената са неща, които няма с какво друго в живота да се сравнят. Актьорската професия е до голяма степен безгранична свобода, която в личния си живот нямам. Свободна съм да живея стотици чужди животи, да изживявам стотици чужди мечти. Има нещо терапевтично в това. Позволява ти да си сравнително здраво стъпил човек на земята, но да се "рееш" легално в чужди животи.
Според Вас, природата на реалността, в която живеем трябва ли да намира отражение в театралните послания?
Реалността винаги присъства в драматургията и няма как да е друго. Авторите се вдъхновяват от реалността. По-важното в случая за мен е каква форма тази реалност приема в сценичното пространство. Ако театърът е просто отражение на действителността, мисля че никой няма да има нужда от него. "Улицата" ще ми е достатъчна, защо ще ми е театър? Театърът трябва да е свръхреалност, свръхформа на живот, за да може да въздейства на публиката. А най-хубавото и отличаващо го от живота е, че в театъра почти винаги има възмездие - нещо, което често в реалността липсва...
Кой е основният проблем, пред който е изправено съвременното театрално изкуство?
В България често основният проблем са средставата. Не казвам, че без средства не може да се направи добър проект, но липсата на достатъчно такива ограничава работата и въображението. Бюджетът за изкуство е недостатъчен.
Смятате ли, че се намираме в криза на възприятията по отношение на естетическата и философска сетивност на театралната и кино публика?
По някакъв начин тази "криза" идва от липсата на необходимост на публиката за "високо изкуство". "Високото изкуство" е ангажиращо, то те "разтърсва", променя, замисля... То не е за развлечение, не е за почивка. Умът ти не почива след такива представления или филми. Той мисли, търси, а вероятно и променя света ти, обръща те към различен начин на живот, на мислене... Без да упреквам и да търся вина - по-голямата част от публиката не търси това. След дълъг работен ден вероятно никой не иска да си тормози главата с Достоевски, Чехов или Бергман, предпочита се нещо леко, развлекателно, разпускащо. Разбирам и тази гледна точка. Самата аз понякога имам нужда от нещо леко. Затова смятам, че истината е в баланса при избор на визуално изкуство. Понякога трябва да разпускаш, но понякога е необходимо за твоето духовно развитие, да си причиниш нещо, което ще те накара да мислиш...
Намираме се във време на настъпваща обществена революция, смятате ли, че такава е необходима въобще и подкрепяте ли я? Вие като артист и като гражданин на България какво бихте искала да се промени?
Не бих си позволила да говоря за политика, защото не разбирам. Това, което е очевидно е, че настоящата ситуация не е нормална. Сигурно в целия свят не е нормална. Много хора загубиха работата си, помощите са ограничени, голяма част от колегите ми от свободния сектор продължават да чакат подкрепа... Повечето от тях вече не са актьори, защото не могат да се издържат. Нещо трябва да се промени. Ние трябва да се променим, за да променим неприятната ситуация... Аз бих искала мир и спокойствие за всички ни, малко повече разбирателство и толерантност, честни взаимоотношения и по-възможност съвестни политици...
Има ли литературен образ, в който мечтаете да се въплатите и да изиграете на сцената на театъра?
От студентка си мечтая за една Лейди Макбет на Шекспир, една древногръцка Клитемнестра и една Аркадина от "Чайка" на Чехов Вероятно никога няма да ми се случат, но пък мечтата за тях е мотивираща.
Каква литература обичате да четете?
Нямам ограничения. Последно преди 2 месеца прочетох "Чернобилска молитва" на Светлана Алексиевич (основния "двигател" на популярния сериал "Чернобил"), а в момента чета биографията на Бергман. Просто нещо привлича вниманието ми и го започвам.
Стартирахте нов личен проект в социалната мрежа youtube, разкажете повече как и кога се появи идеята и какъв е замисълът й?
Идеята се появи отдавна, просто чак сега се осмелих да я осъществя. Това не е комерсиален канал, да го развивам ще е трудно, но не съм се отказала още. Искам да представя актьорите и екипа, стоящ зад представленията в най-чистата им и непринудена форма. Спектакълът така или иначе може да бъде гледан на сцената. Това, което не се вижда от сцената, мен ме вълнува. Или именно казано - зад кулисите. Без маска, без поза, без режисиран диалог. Дори да покажа техническите "кръпки" на театрите. Това е реалността, в която работим. Идеалната цел на този канал, разбира се е да генерира публика в театъра. Вчера едно момче ми писа, че точно заради видеото в канала ми е отишъл да гледа представлението. Стана ми изключително топло и смислено...
