-Здравей, кажи ми първо какво представлява спектакълът "Common people" , как се роди идеята и лесно ли се съгласи да вземеш участие в него?
"Common People" е документално танцово вербатим представление. Идеята е изцяло на режисьора Василия Дребова и се е зародила още по време на началото на пандемията, когато колеги са споделяли трудностите, които изпитват, работейки в сферата на изкуството по време на тежкия период. В последствие, това води до интереса към хората, които са се отказали от това да са артисти, наблягайки на причините не толкова от социален аспект, а духовен. Чувайки темата, когато Василия ми се обади, не се поколебах да приема веднага, тъй като имах интерес и отпреди да се занимавам с документален театър. От там нататък още повече се зарадвах от избора си и заради срещата с прекрасните ми колеги-съмишленици - Георги Налджиев, Деница Даринова и Габриела Георгиева. Благодарение на целия екип се създаде една прекрасна атмосфера на работа без напрежение.
-Към каква публика е насочено представлението?
Въпреки, че текстовете, които изричаме в представлението са взети изцяло от хора, които са се отказали да се занимават с изкуство, мисля че е много лесно публиката да се припознае в темата. Всеки един от нас е имал мечта, от която е трябвало да се откаже и да намери начин да се справи с това.
-Каква е основната идея на "Common people" , какво искате да кажете на зрителите чрез този спектакъл?
Всяка една от историите, които разказваме, има различна цел и съответно различен край. Обединявайки ги, идеята на спектакъла е да покаже на зрителя, че животът е низ от падения и възходи и няма 'рецепта', която да следваш, за да сбъднеш мечтата си.
-Според тебе има ли установен баланс между интересите на творците и тези на зрителите или една от страните винаги доминира?
Според мен връзката между зрителя и твореца се базира на разговор, дискусия. Стига да можеш да провокираш емоция и размисъл в публиката, балансът е постигнат, но нищо не бива да е на всяка цена. Творецът няма как да бъде харесван от всички, както и зрителят няма как да се интересува от всичко, което творците създават.
-Необходимо ли е създаването на единна стабилна театрална мрежа(в случай, че няма такава), поддържаща качеството на съдържанието, чистотата на езика и разнообразието от теми и жанрове?
Необходимо е, в името на хигиената, на работата на артистите.
-Коя за тебе е страната, с най-добре изградена и организирана театрална мрежа, грижеща се, както за потребностите на артистите, така и на тези на зрителите, без да прави компромис с качеството?
За мен лично Англия е страна, която е изградила такава мрежа, както и Щатите. Пример за това са, да кажем, продукциите на Бродуей и тези извън Бродуей (Оф-Бродуей). В тези страни се е създала система, която обслужва и артиста, и зрителя, и комерсиалното, и независимите постановки. По този начин се създава и разнообразие, свобода, както и повече възможности за развитие.
-Според тебе в българския театър има ли плурализъм по отношение на театралния език или подобно на българското съвременно кино, театърът се води от нуждите на аудиторията?
Последните години има повече разчупване в театралния език, благодарение на колеги актьори и режисьори. Надявам се в бъдеще плурализмът да се превърне в статукво, а не в явление.
-Посочи за читателите на ModARTs твоите три любими постановки, които препоръчваш да бъдат гледани.
Те са много, така че ще ви кажа последните три, които съм гледал. "Сирано дьо Бержерак" на Джейми Лойд, "Нашите жени" с режисьор Атанас Атанасов и нещо друго, което ми направи силно впечатление този сезон е "84 разговора" на Стефани Ханджийска и Коста Каракашян и драматургия на Ясен Василев
-А любимите ти три български филма....
"Ирина" с режисьор Надежда Косева, "Христо" с режисьори Тодор Мацанов и Григор Лефтеров и "Светът е голям и спасение дебне отвсякъде" реж. Стефан Командарев
-Накрая, кажи кога и къде зрителите ще могат да гледат "Common people" и в кои други постановки и/или филмови проекти, могат да те гледат?
Другия театрален сезон продължаваме да играем Common People с пълна сила. Също така продължавам да играя в университетските постановки "Вишневите хора" реж. Марий Росен, "Жените срещу Дон Жуан" реж. Десислава Шпатова и "ИзМИСЛЕНи" хореограф и режисьор Анна Пампулова. В началото на сезона се завръщаме в Театър Азарян "Медея" реж. Десислава Шпатова, и последни изигравания на "Градът Hotspot Tourformance" с режисьор Възкресия Вихърова. Имах удоволствието да се включа и в постановка на Театър София "Пер Гюнт", с реж. Катя Петрова, като очакваме премиера идните месеци.
