Не бой се и ела
По стъпките ми редом никне жълта злоба,
Аз семето на зло неволно сея вред;
Миг негде ако спра, пред мене зине гроба
На всеки идеал – и бързам пак напред,
Тъй може би проклинан в майчина утроба...
Но ти ела, напук на орисия зла,
Не бой се и ела.
И съсък на змии, и крясъци на жаби
Аз чуя недосяган в тъмни самоти;
Ден взора ми лови, нощ думите ми граби,
Самси неведнъж обсипах с клевети,
Че сила ме задавя сред безброй слаби...
Аз себе си ломя – от мене бягат Те,
Но ти ела, дете.
Ела свидетелствуй – в мрачна безнадеждност
Как чезна за доброто, как му вярвам аз;
Ела свидетелствуй калко тепла нежност
Душата ми опази в тоя леден мраз;
Свидетелствуй още луда безбрежност
На моята любов...Напук на участ зла,
Не бой се и ела.
Обичам те
Обичам те – въздушно нежна, в нежна младост,
Като на ангела сънят,
И сън си ти вещателен за тиха радост
В нерадостта на моя път,
И първи път за изповед в сърце ридае
Доброто и грехът,
И ето ден – и ето тъмнина е.
Обичам те, защото плуваш в полумрака
На своя неначенат ден,
И мисля аз, че ти си Тя! – че тебе чака
Духът, години заблуден,
И в океан мъгла се взирам и страдая,
Към тебе устремен,
И ето ме на бездната на края.
Обичам те, защото се усмихваш – кротка
Пред застрашителна съдба,
И няма кой да чуе в устремена лодка
Предупредителна тръба,
И няма да ме спре (защото аз те любя!)
Ни укор, ни молба –
И себе си, и тебе да погубя...
