"От чувства и от мисли те изваях
Съзирах те навред, във всяко нещо.
Но ти не беше същата оная,
която всеки ден и вредом срещнах.
Ти беше друга, много по-различна,
по-нежна, по-красива, по-злокобна.
Но в тебе аз онази все обичах: измислица на живата подобна.
Бъди каквато щеш. Нима е важно
каква си всъщност - грозна ли, красива?
По-важното е, че дори миражна
ти можеш моя хубав свят да раждаш
Но никога - да го убиваш..."
Дамян Дамянов
Съвременна българска поезия
Включено в книга: Обади се, любов!
