ЛюбоВ
"С лице от странен блясък озарено
ти в своите очи ме потопи.
Докосна се ръката ти до мене
и камъка в сърцето ми стопи.
По моите черти тъй уморени
отново мина малко светлина.
И се събра безкрайната вселена
в спокойните контури на деня."
...........
"Ти имаш устни като капка
и бяла гълъбова шия...
Аз приближавам, свалям шапка
и почвам капката да пия."
