Юлиян Малинов, завършва НАТФИЗ „Кр. Сарафов“ през 2005г. в класа на проф. Пламен Марков, а от 2010г. е част от актьорския състав на театър „София“.
Думата има Юлиян Малинов, за да каже какво обича, какво гледа, какво го води напред, вдъхновява и разбира се да ни почете от любимата си поезия...
„В тежкото време, в което живеем, много хора са отчаяни и изплашени, ето защо избрах този стих на Дамян Дамянов, за да им припомня, че дори загубили всичко не трябва да губят себе си."
Когато си на дъното на пъкъла,
когато си най-тъжен, най-злочест,
от парещите въглени на мъката
си направи сам стълба и излез.
Когато от безпътица премазан си
и си зазидан в четири стени,
от всички свои пътища прерязани
нов път си направи и пак тръгни.
Светът когато мръкне пред очите ти
и притъмнява в тези две очи,
сам слънце си създай и от лъчите му
с последния до него се качи.
Трънлив и сляп е на живота ребусът,
на кръст разпъва нашите души.
Загубил всичко, не загубвай себе си –
единствено така ще го решиш!
Дамян Дамянов
"И за да завърша подобаващо, ще споделя с вас и един от любимите ми монолози на Жак от пиесата на Уилям Шекспир "Както ви харесва"
Ж А К
Да, този свят е сцена,
където всички хора са актьори
и всеки има миг, във който трябва
да влезе и излезе; и играе
различни роли, тъй като животът
е в седем действия: кърмаче първо,
което плаче и повръща в скута
на дойката. След туй момченце сутрин
с лъщящи бузки, с чантата на гръб,
което неохотно, като охлюв
отива на училище. След малко
печален влюбен, който, сякаш пещ,
въздиша над сонета си горещ
за нечий нежен лик. След миг войник,
наперен, със мустак на леопард,
ругаещ върло, бърз на крамоли,
готов заради славата да скочи
в топовно гърло! А след малко само
общински съдия, коремче пуснал,
натъпкал се добре с петел-подарък,
но строг, с брада подкастрена прилично,
и хубаво заучил своя текст
от важни глупости. След туй палячо,
по чехли, със кесия на колана
и очила на края на носа,
танцуващ в гащите от младини,
сега широки за пищяла мършав,
и мъжкия си глас обратно върнал
към детското пискунче… И накрая
на тази чудновата пъстра драма
последна роля: странно същество
в повторно детство, с изличена памет,
без зъби, без очи, без слух, без всичко!
