Много често сме свикнали да казваме, че жените не обичат, а и не разбират футбола. И макар това твърдение да важи за голяма част от нежната половина на човечество, съществуват и изключения. Днес ще ви срещна с една дама, която не само се интересува от най-великата игра, а и я разбира по-добре и от много мъже.
Лорияна Шушкова е позната на феновете на този спорт като много качествен анализатор и автор, а и чест гост в телевизионните студиа на родните медии. Ще си позволя да издам една не чак толкова тайна информация, а тъкмо, че тя подкрепя английския Арсенал страстно. Но сега няма да говорим за философията на Микел Артета, или за новия гол на Алекс Лаказет. Не, както повелява традицията, ще ви представя пореден мой събеседник в малко по-различна светлина. С Лори обсъдихме нещата извън футбола, които я правят щастлива, и генерално хобитата и интересите й в културната сфера.
„Обичам да чета. Радвам се, че все още успявам да запазя любознателността си и желанието да откривам нови светове и гледни точки. Книгите означават бягство от реалността, но и бягство към нея. Често ми носят спокойствие, но и в много случаи ме връщат обратно на земята. Ако книгата е хубава, емоциите са много, което всъщност ги прави толкова вълшебни. Особено през последната година, с всички неприятни неща около нас, е хубаво човек да се обръща към тях, за да не става емоционален инвалид покрай изолацията си”, започва тя.
Като всеки човек, предполагам и Лори има предпочитани стилове, на които набляга. Но се оказва, че съм в дълбока грешка... „Не се ограничавам в избора си. Чета всичко, което събуди интерес в мен, или ми препоръчат. Смея да твърдя, че мога да намеря красотата във всичко. Също така, самата аз пиша поезия и разкази, така че със сигурност обръщам внимание на подобни произведения”, обяснява тя. Е, не бих настоявал да сподели лично творчество като поезията си, най-малкото защото малцина са такива егоцентрици като мен, че да го правят. Но при добро желание от нейна страна, Modarts с радост би бил платформа за изява на млади таланти...
Така или иначе, ясно ми е, че не сте тук за да четете лирическите отклонения на автора, а да разберете повече за госпожица Шушкова. Затова и продължаваме с литературната тематика.
„Първите ми спомени са от приказките на Ханс Кристиан Андерсен и от „Пипи Дългото чорапче“. Доста рано прочетох и „Птиците умират сами“. Но любимата ми книга е „Чумата“ на Албер Камю. Харесва ми посланието в нея и това, че е актуална във всеки един момент. Класика. Особено в днешната обстановка. А ето и един цитат от Камю по този повод: „Всеки носи в себе си чумата. Никой в света не е неуязвим, по отношение на нея. И човек трябва да бъде непрестанно нащрек, за да не би в миг на разсеяност да дъхне в лицето на другия и да му предаде заразата. Вроденото е микробът. Останалото - здраве, честност, морална чистота, ако щете, - е резултат от волята, която не бива никога да отпада.“
Със сигурност можем да приемем този отговор и като препоръка да прочетем това велико произведение, ако вече не сме го сторили. Само ще отбележа, че Камю получава Нобелова награда за литература през 1957 г., а точно тази книга е отчетена като едно от върховите му постижения, макар и издадена 10 години по-рано.
„Бих искала да добавя, че много харесвам и Ориана Фалачи. Харесва ми нейната директност и агресивност както в работата й като журналист, така и в произведенията й”, казва Лорияна.
Ако трябва да споделим малко повече подробности за сеньора Фалачи, то нека уточним, че тя е една от най-известните и противоречиви журналистки между 60-те и 80-те години на ХХ век. Отразявала е множество военни конфликти и революции, а сред събеседниците й са хора като Ясер Арафат, Индира Ганди, Фидел Кастро, Муамар Кадафи, Лех Валенса, Хенри Кисинджър, Шон Конъри и Федерико Фелини. Дама, оставила дълбока диря в света както на журналистиката, така и на литературата, а „Писмо до едно неродено дете” си остава един от най-скандалните романи на 70-те.
Точно като Ориана Фалачи, Лорияна е всестранно развита личност. И интересите й не се ограничават до една или друга сфера. „Като цяло съм човек на изкуството. Мога със сигурност да кажа, че предпочитам театъра пред киното. Доста по-пленителен е. Кара ме да се замисля повече и е някак впечатляващо, че често без всички странични ефекти, които има в киното, успява да въздейства изключително силно. Също така оценяваш труда и таланта на артистите много повече. Много обичам да рисувам и все повече се интересувам от изобразителното изкуство и историите, които стоят зад произведенията”, откровена е тя.
Нямаше как за десерт да не си оставя и един футболен въпрос, все пак. Любопитно ми беше мнението на Лори относно това дали намира общи черти между футбола и литературата. „Смятам, че далеч от общоприетите разбирания за хората свръзани с футбола, литературата би трябвало (и все повече) заема място в техния живот. Тя със сигурност изтласква една стъпка напред тези, които я съчетаят с практиката на терена/ в работата си. Ако не бъда толкова буквална, бих казала, че футболът и литературата си приличат по съвкупността от емоции, които могат да донесат и световете, в които могат да те пренесат”, заключва тя.
