На 2 април 1840г в Париж се ражда един от най-ярките представители на френската литература, Емил-Едуар Шарл Антоан Зола.
Основател на литературното течение натурализъм, Зола прави „революция“ по отношение на представата за това какво трябва да се крие зад една творба и какво е необходимо да
изразява, да носи като послание, за да бъде достатъчно въздействащо и същевременно близко до човека. Натурализмът, чието начало се поставя през 1860г във Франция, представлява
литературно течение, чиято задача е да преповтори реалността, да я представи в реалния й вид без излишна символика, така характерна за романтизма и сюрреализма.
1865г. излиза романът „Изповед на Клод“ на Зола, където за първи път той споменава и зачерква темата за натурализма в литературата и като всяко ново нещо е прието с противоречиви
отзиви и критики.
„Аз не обичам. Ако човек обича някого най-доброто, което може да направи е да го покаже...“
„Не аз съм силен. Силен е разумът, силна е истината“
„Артистът е нищо без дарбата, но дарбата е нищо без работата“
„Заедно с любовта винаги идва болка. Колкото по-дълбоко потъваш в нея, толкова е по-болезнено“
“Никога хората не са се отнасяли така жестоко един към друг, никога не са били в такава степен заслепени, както в нашето време, когато си въобразяват, че знаят всичко“
„Насилието никога не носи успех, не можеш да промениш света за един ден. Този, който обещава да промени всичко изведнъж, е глупак или лъжец“
