"Анатомия на душата", дело на Миа Сердарева представлява разходка под формата на пътепис из вътрешния свят на човека. Чрез историите авторката проследява невидимите нишки, свързващи хората един с друг.
"Обичането не е достатъчно да го кажеш. Не полагаш ли грижи за човека или останалото след него, никакво обичане не е"
"Анатомия на душата" съдържа 132 страници, разделени в 18 разказа. Книгага започва с въпроса: "А душата къде е?" - първите думи, които моментално ме въвлякоха в ритъма й, за да открия отговора на привидно лесния въпрос. Това е първата ми литературна среща с писателката Миа Сердарена и признавам въобще не знаех какво да очаквам.
"Душите растат, само че не с годините, а с обичане"
Разказите, носещи аромат на дом, уют, семейство, споделеност, се поемат на един дъх. Всеки един от тях поотделно притежава много приятна и естествена ненатрапчивост, лекота и искреност в диалозите. Читателят се пренася на мястото на действието именно чрез тази неподправеност и липса на напудрени думи, нравоучителни слова и уроци по живеене.
"Хората си стават близки само когато - и веднага щом - застанат един пред друг по душа"
Осемнайсетте истории приятно и плавно намират причинно-следствена връзка една с друга и същевременно изживяват своя самостоятелен литературен живот. "Анатомия на душата" е прекрасен и личен подарък, който може да направите на скъп човек, на когото да дадете възможност да извърви пътя към душата си по емоционален и запомнящ се начин.
"Въпросът вече не беше дали Бог съществува, а защо не оправдава очакванията на вярващите?"
