25
Вт, Юни
0 Нови статии

“Бягство от любовта” от Горан Запрянов

Ревю на книга
Typography
  • Smaller Small Medium Big Bigger
  • Default Helvetica Segoe Georgia Times

“Всяка загуба е крачка напред към победата”



“Бягство от любовта” на българския писател и музикант Горан Запрянов е увлекателен разказ за (не)възможната любов и търсенето на споделено щастие. Още в самото начало на книгата ставаме свидетели на твърдението, че именно съдбата е най-големият поет и каквото и да планираме, махалото на живота се движи във вече отредената ни посока.



“Тя не чакаше мен, нито аз чаках нея...И двамата бяхме влюбени в идеята за любовта, в илюзията за принадлежност към някого”



Това е първият роман на твореца Горан Запрянов, но не може да отречем, че умело и доста увлекателно борави с думите, заживяващи от редовете. “Бягство от любовта” е история за разминаването, за момента, в който един от двамата партньори изразходва и последните, насъбрали се в него запаси любов.


“Любовта е като висока помитаща вълна, която сърфистите чакат с години, само за да ги пренесе по бреговете на мечтите”



Човешката природа е така устроена, че в основата й лежи необходимостта човек да бъде някому нужен, да дарява обич и да получава такава. Заседнал на пътя на живота, главния герой Кларк, изоставен от жената, която обича е в търсене на онази отминала, изживяна страст в отношенията, без да осъзнава, че веднъж изживени, тези чувства никога няма да се родят по същия, познат начин. След раздялата с Изи, Кларк е изправен пред дилемата: дали да се остави да бъде погълнат от самотата и отчаянието или да се постарае да запълни дните си в търсене на неизчерпаемо количество смисъл.



“Когато тръгваш по правата на живота никога не вярваш, че той ще се обърне с главата надолу”



Хората си принадлежат, само докато и двамата гледат в една и съща посока и вярват в общото бъдеще. Изи е тази, която престава да вярва и да намира смисъл в общите дни. Романът проследява как един мъж прави опити да се бори за вече изживяната любов, да разнищи причините, поради които жената на живота му го напуска и която оставя единствено руини след себе си.



“Не съществува мъртва любов, нито погубена във времето, а единствено чакаща и почиваща, за да бъде намерена и възродена отново за вечността”



А дали любовта не се е превърнала в навик, в ежедневен ритуал, в рутина и за Кларк? Дали в действителност и двамата не са изразходвали запасите си от чувства един към друг...? Горан Запрянов провокира да се запитаме тези и още подобни въпроси, за да успеем да проследим и сглобим пъзела на един разпилян човешки живот.



„Ние хората, много пъти сме способни да откриваме надежда за мечтите си, но не и оправдание за делата си”



Подвластен на прилива от бушуващи емоции, Кларк ще даде шанс на новото начало, на нова любов. В опита за привидно избавление от миналите чувства, героят на Запрянов ще търси образа на отхвърлилата го, недоизживяната любов в лицето на другата.



“Истинската любов няма име, няма образ или тяло...Тя е истинска, просто, защото е такава”



Плавен и изненадващ, финалът ни среща с двама души, идващи от два паралелни свята, търсещи обща посока, водени от отказа да бъдат нещастни. Ана и Кларк намират пътя на бягство в споделеността.



“Каква любов заслужаваше всеки един човек, когато не умееше да отвърне на любовта с любов?”



“Бягство от любовта” показва, че често забравяме, че сме смъртни и че всяко едно зародило се чувство в определен момент се трансформира в друго, следвайки естествения ход на природата. Нищо не е постоянно. Животът е процес на движение. Чрез образът на Кларк Горан Запрянов загатва на читателите една позабравена истина - спомените остават в нас, за да се хванем за тях при нужда, като за спасителни въжета.



“Времето превръща хората от неразделно близки образи в избледняващи спомени, така че ако те се срещнеха отново в настоящето, щяха да изпитват неловко отдалечаване помежду си”



Да обичаш не е достатъчно. Трябва да бъдеш отговорен към любовта, да я подхранваш всеки ден. Ние хората сме свикнали, че щастието и любовта се крепят на предварително моделирани в съзнанието ни очаквания, но в редица случаи се оказва, че те намират проявление в най-неподозирания образ. Дали ще го наречем съдба или случайност няма никакво значение. Важното е да не забравяме, че подобно на героя на Запрянов зад ъгъла винаги се крие правилния път, по който да продължим.



За автора:

Горан Запрянов е съвременен писател, поет, композитор и изпълнител на множество любовни песни. В неговото творчество са застъпени поезия, любовна лирика, философия и мъдрост. Автор е на романа "Бягство от любовта" и стихосбирката "Не могат всичките да са обичани". Композитор, текстописец и изпълнител на множество любовни песни, сред тях са: "Съкровище мое", "Солта на света", "Две сърца", "Аз ще живея", "Прошка", "Как да си върна любовта?", "Чувствата от младостта", "Приспивна песен", "Любовта, която ти ми завеща", "Зверски свят", "Просто бройка", "Tomorrow" и много други.