"Колкото повече си видял с очите си и колкото повече си сложил в сърцето си, толкова повече умееш. Събирай свят и хора и чудесата сами ще излизат от ръцете ти!"
"Глина" на Виктория Бешлийска е магически разказ за съзидателната и разрушителната сила на човека. Това е книга, за влиянието на майчината молитва, за силата на майстора на глинения съд, който освен предмет, чрез ръцете си умее да моделира чужди съдби... Романът на Виктория Бешлийска разгъва легенда, датираща от XVIIв. и разказваща за самобитните грънчари от с. Бусинци, които получават разрешение от турския султан да пътуват свободно и да продават глинените си произведения, най-голямата им гордост, свободно. Инспирирана от легендата, авторката я разгръща и пресъздава именно тук, между редовете на "Глина".
"Направени сме не от думи, а от кал. Шепа от калта, ако дадеш на някого, всичко си му дал. Ако той ти върне от калта сърце, значи всичко имаш"
Романът е изключително вълнуващ, интригуващ и опияняващ. "Глина" е пъстра книга, в която присъства всичко, вкоренено в характера на човека с всичките му недостатъци и тъмни страни, с всичките страсти и нормални копнежи и стремежи. Тези емоции шарят живота на героите Жара, Велико, Зевна, Боя и т.н. подобно на шевица.
"Паницата е голяма, колкото човек, гледан отвътре. Колкото юмрук е сърцето, колкото шепа - храната, която ни стига. Ако удвоиш това, стигнал си точната мярка. Затуй, защото до сърцето може да стои само още едно сърце и трябва да имаш шепа храна и за другия"
Централно място в "Глина" заема темата за вярата в Бог и в човека. Прошката е една от темите, засегнати в романа. Много плавно и същевременно ясно и отчетливо героите се търсят, търсят отговори, до момента на осъзнаването, че всъщност: "най-трудно заздравява душата на онзи, който сам не си прощава". Болката, независимо каква е тя - емоционална или физическа номадства сред героите, стигайки до извода и успокоението, че сълзите не случайно са ни дадени. Именно те ни връщат при живите, те пречистват и възстановяват.
"С болката не можем да вървим напред. Можем да вървим само с вярата, че вече сме направили най-доброто и от тук насетне, каквото и да изберем, само Господ може да ни благослови по пътя. Най-хубавото се вижда само с чисто сърце"
"Глина" е великолепен и силно емоционален завършек на отминаващата 2020г и добър знак, че по отношение на българската литература, през следващата година ни чакат още много приятни и вдъхновяващи истории. Думите, които Виктория Бешлийска така сладко - сладко ниже, подобно на кукички се закачат за читателя, пробождат го, търсейки начин да бъдат разбрани и осмислени. Нима това не е и основното значение на хубавата, качествена литература?! Много уют в отношенията, топлина от добре свършената работа, благодарност от естествената потребност да помагаш на другия, да намираш път към самия себе си и да не позволяваш на болката да те надвие, има в книгата, а и не само. Прочетете този толкова емоционално стоплящ роман и не мисля, че ще съжалявате. Потънете в тази наистина силна и стилна книга на Виктория Бешлийска.
"Силата и дарбата идват от Бог, но формата идва от ръката на човека"
Може да закупите книгата директно от @Софтпрес
