08
Съб, Фев
1 Нови статии

„Хората не обитават еднакво този свят“, Жан-Пол Дюбоа

Ревю на книга
Typography
  • Smaller Small Medium Big Bigger
  • Default Helvetica Segoe Georgia Times

„Хората не обитават еднакво този свят. Бог да ви благослови, ако ви вижда“

„Хората не обитават еднакво този свят“ на френския писател Жан-Пол Дюбоа е роман с характер. Това е история за отношението на човека към себеподобния, за кръговрата в действията и за душевната борба, която се оказва не по-малко страшна, от която и да е било битка. Авторът се разпилява в дълбините на човешката природа, за да се опита да ни даде отговор защо сме тук, кои сме и да намерим разум да сме смирим пред (не)съзнателните избори, които правим и предопределеността.

"Нещастието предлагаше богат избор от променливи и цветове"

„Хората не обитават еднакво този свят“ е пътеводител на живота с всичките му контрасти. Всичко край нас е просто живот, с цвят и мирис, всяко едно нещо има смисъл и цена, колкото и да не го забелязваме в повечето време. Жан Пол-Дюбоа поетично определя света, който обитаваме като огромна симфония, която всяка една сутрин импровизира своето оцеляване. Пъстротата на ежедневието рисува целия ни земен път.

„В дробовете му липсваше въздух, в сърцето му – сила и в идеите му последователност“

Кое прави човекът такъв, какъвто е? Дюбоа ще се опита философски да потърси отговор на този въпрос без да съди, но и без да оправдава грешките, показвайки само бързия и лесен път към бездната на действителостта, която за секунди може да ни погълне. Изключително твърдо и категорично цялата нишка на книгата следва пътя към истината и осъзнаване на нуждата от поемане на отговорност от предприетите действия.

„Примирените, само те са истински знаещи“

Признавам, че „Хората не обитават еднакво този свят“ не е книга, за лятната почивка, особено ако искате да разпуснете, но е четиво, на което си заслужава да бъде обърнато внимание. Романистът, носител на най-престижната награда „Гонкур“ за 2019г., ще ви потопи в метаболизма на времето и ще покаже всъщност колко еднакви сме на сцената на живота и пред Бог.

„Хората, които работят, скучаят, когато нямат работа. Хората, които не работят, никога не скучаят“