25
Вт, Юни
0 Нови статии

"Моята история" Мишел Обама

Ревю на книга
Typography
  • Smaller Small Medium Big Bigger
  • Default Helvetica Segoe Georgia Times

"Има истини, които приемаме, и истини, които пренебрегваме"



Мишел Обача е сред най-влиятелните първи дами на Америка до сега. Освен ролята на съпруга и майка, тя е въплъщение на успялата жена, на тази, за която няма недостижимо. "Моята история" е разказ за личността. Автобиографията не случайно се превърна в световен бестселър, който повече от година държи челните места в класациите по цял свят. А книгата е в наши ръце благодарение на издателство Софтпрес.

Това не е книга за политика в познатия въздушен смисъл. По-скоро това е изповед на една отдадена на семейството и каузата жена за това какво не трябва да бъде политика. Откровена до болка, Мишел Обама отваря вратите на спомените, за да им даде път и да ги представи, такива, каквито са. Книгата тематично проследява живота й още от ранна детска възраст, през първата среща и впечатления с Барак Обама, до встъпването в Белия дом и живота след него. Признавам, че автобиографията следва една много точна градивна последователност, което позволява на читателя да успее поетапно да натрупа впечатления и представа за личността Мишел Обама.

Мишел Обама израства в семейство на безкрайна любов, привързаност и честност. Научена, че за всяко нещо трябва да се полагат усилия и да не се търси "лесния път", тя говори още в самото начало на книгата за провала, който вместо да я събаря и обезоръжава, я калява и тласка напред.



"Провалът е чувство много преди да се превърне в реален резултат. Той е уязвимост, която върви ръка за ръка с неувереността и се засилва, често съзнателно, от страх"



Като публична личност, Мишел Обама говори открито за отношението си към парите и богатството. В детайли ще може да прочетете кой плаща сметките и въобще как са разпределени средствата и с какво са разполагали сем. Обама, включително в годините, прекарани в Белия дом.



"Барак имаше особено отношение към богатството. Както и аз, никога не го бе имал и не се стремеше към него. Искаше да е успешен, повече, отколкото искаше да е богат"



Разбира се централно място е отредено на срещата и живота с Барак, на влюбването, общите цели и идеали, които имат и преследват. Мишел признава, че трудно приема решението му да се кандидатира за Президент, въпреки че е осъзнавала, че рано или късно ще го направи.



"В края на краищата казах "да", защото вярвах, че Барак би могъл да е велик президент. Той бе уверен в себе си по начин, който се удава на малцина. Имаше необходимите за този пост
интелигентност и дисциплина, силен характер, за да се справя с трудностите и рядко срещана съпричастност, която щеше да го накара да милее за страната си".



Желанието и на двамата е да демократизират Белия дом и да го направят по-малко елитарен, по-отворен за обикновени хора и основно за децата. По време на президентския мандат, Мишел стартира една много лична кауза, свързана със затлъстяването сред децата. Много пъти предизвиква обществени разговори за храненето, за това как се произвежда, етикира, продава. Разбира се в редица случаи това въобще не се харесва на големите хранителни корпорации.

Мишел Обама твърди, че първите й успехи, а и последващите й са резултат основно на огромната любов и високи очаквания, с които е била заобиколена като дете. Едно от основните послания, които оставя, е че много добре знае какво е усещането да си различен, "невидим" и напълно разбира всеки един в това положение.


"Идвах от потомствена невидимост. Обичах да напомням, че съм правнучка на роб. И когато заставах на подиума пред студенти, които тепърва мислят за бъдещето, бях доказателство, че е възможно, поне в някои отношения, да преодолееш невидимостта".


Стигайки към края на книгата попадам на финалното "завещание" на Мишел към нас читателите. За да станеш някой не означава да постигнеш определена цел, а непрекъснато да се движиш и надскачаш. Тя признава, че със смяната на властта, пътуването за нея и семейството й не свършва. Всичко в живота е процес, стъпки по начертания път. Търпение и упорство - това са двете качества, които  признава, като Първа дама успява да придобие, защото "за да станеш означава никога да не се отказваш от идеята, че постоянно трябва да се развиваш".