"Човек може да нарани непоправимо другиго просто като съществува..."
"На юг от границата, на запад от слънцето", дело на японския писател - разказвач на човешки истории, Харуки Мураками, е книга за настроенията на времето. Романът рамкира стъпка по стъпка пътя на главния герой Хаджиме от детските му години, през юношеството до изграждането на зрелостта. Той е над трийсетте, когато съдбата го среща с първата му ученическа любов. Разкъсван между силата на първичните чувства и желания и страха да не изгуби стабилната основа в лицето на семейството, Хаджиме преживява вътрешни сътресения и противоречиви емоции.
"...но ти не знаеш колко празен се чувства човек, неспособен да създаде нещо..."
Харуки Мураками моделира образите по впечатляващ начин и макар и на хартия обрисува световете им по реалистичен за читателя начин. Различното в "На юг от границата, на запад от слънцето" от останалите му книги, е че е лишена от характерните за творчеството на автора фантастични елементи. Тук реализмът в отношенията взема превес над имагинерното.
"Времето променя хората по различен начин...Всички живеят различно, но в крайна сметка това няма никакво значение. След нас остава само една пустиня"
"На юг от границата, на запад от слънцето" на пръв поглед изглежда изключително стандартна, дори банална откъм сюжет книга, но не се лъжете. Харуки Мураками е успял да трансформира дори най-обикновеното действие, така че да му вдъхне живот и доза реализъм. Писателят представя образа на Хаджиме в най-естествения му и чист вид - човек с всичките му кривини, първични, дълбоко лични желания, вътрешни борби и морални дилеми. Това от своя страна провокира да си зададем въпросите: доколко способни сме да си признаем за допуснатите грешки; умеем ли да търсим прошка и да поемаме отговорност за казаното или стореното?
"Човек може да нарани непоправимо другиго просто като съществува..."
Определям "На юг от границата, на запад от слънцето" като гласа на съвременния човек. Мураками изключително увлекателно пренася реалността на битието в сюжета на романа, успявайки чрез този си похват да ни накара да се погледнем отстрани. Хаджиме е всеки един от нас... Хаджиме е във всеки един от нас. Неговата история е историята на всеки един. Прочетете "На юг от границата, на запад от слънцето" и проследете хода на времето, което е отминало и в което живеете, за да откриете смисъла.
