свободата да пораснеш
"Пакетче желирани бонбони" разказва историята на 30 годишната Дея, привидно имаща всичко, за което винаги е мечтала - успешна кариера и човек, с когото да споделя живота си. Дея, е образ - прототип на всяка една съвременна жена, забъркана в ежедневния ритъм и стремеж към постигане на определените цели и създаването на първо място на стабилен и сигурен живот. Героинята води живот, лишен от излишни въпроси, в ясна посока, но без крайна цел, до момент, в който определена среща, не променя коренно хода на нещата и не измества фокуса на съществуването й върху търсенето на новото, различно и истинско усещане за смисъл.
"Бъдещето все закъсняваше. И ти не идваше"
Пламен се появява изневиделица в света на Дея и променя представите й за трите най-важни стълба в живота на всеки: свободата, любовта, и приятелството. Книгата връща героинята назад в миналото, отприщвайки вече "асфалтираните й рани", за да потърси и да поиска прошка, както от себе си, така й от най-близките си хора. Миналото и настоящето ще се срещнат, за да могат да наредят бъдещето.
"Научих се да чакам, но не се научих да живея с това чакане. Да го обличам като старо палто и да се разхождам с него из улиците на града"
Бих определила сюжетната линия на романа като напълно стандартна и предсказуема, но това което прави книгата изключително примамлива и притеглива за внимание е почеркът на Татяна Гишина, езикът, чрез който героите й говорят. Разбира се, действието лежи на основата на любовта между двама души и промяната, която тя предизвиква във всеки един от тях. Много пъстро, звънко и мелодично се нижат думите ред по ред и именно тази поезия, която струи от изказа и диалозите между героите, провокира да продължиш да четеш още и още... Така че "Пакетче желирани бонбони" определено попада сред четивата, които ние от ModArts ви предлагаме и препоръчваме да разлистите.
А сега ви подарявам някои от любимите моменти от книгата:
"Любовта ми към теб не беше пенлив водопад от копнежи и пресушена стомна. Любовта ми към теб беше утрото, в което съм се родила, чувството, което е научило дробовете ми да дишат, силата, която отваря очите ми. Любовта ми към теб, нашата любов, беше онази тънка прозрачна нишка, онова топло, меко изпомпване на сърцето, без което цветовете просто не съществуват"
***
"Болката не е непременно само болка и нищо повече. Тя винаги е и път. Път с толкова много разклонение. От теб се иска само да си избереш. И дори да не тръгнеш по най-правилния, винаги може да се върнеш. Хубаво е, че винаги имаш избор"
***
"Кой ще отреже въжето и ще изгори миналото? Кой ще се предаде на вятъра си и ще се остави в ръцете на другия?"
***
"Когато бяхме деца, вярвахме, че е достатъчно само да пораснем и страховете ни ще се изпарят. Когато станахме големи, разбрахме, че страховете ни растат заедно с нас. Натрупват опит, каляват се, дори започват да живеят нашия живот, да обличат нашите дрехи, да посещават ресторантите, в които ние ходим, да носят нашите маски, да обичат и да мразят вместо нас. Когато пораснахме, разбрахме, че ние сме това, от което се страхуваме"
***
