„Голямата любов и големият успех винаги са свързани и с голям риск”
През 2015г. авторът Дъглас Ейбрамс заедно с архиепископ Дезмънд Туту отпътуват за Джарамсала, Индия, за да отбележат 80-тата годишнина на негово Светейшество 14-ят Далай Лама, Тензин Гяцо и както самия Ейбрамс казва: „да се порадваме на приятелството си и да създадем нещо, което да бъде подарък за другите“. Редакторът се впуска в поставеното му седемдневно предизвикателство в търсене на отговор на вечния въпрос – какво е и къде се крие щастието? И как да открием радостта измежду страданието?
„Едно е да разбираш стойността на страданието и съвсем друго да си спомниш тази стойност, когато си ядосан, когано си разочарован или те боли...“
Представители на напълно различните култури, Далай Лама и Дезмънд Туту, са единодушни около разбиранията си за живота и развитието на човечеството. Те споделят личните си преживявания и натрупан опит и практики за справяне с трудностите. „Книга за радостта“ в никакъв случай не може и не трябва да бъде възприемана като религиозна доктрина. Тя е по-скоро наръчник за бъдещето и за важното в живота, предадено на един изключително топъл и човешки език.
„Бъдещето не се определя от някаква мрачна съдба. Ние го определяме“
Двамата приятели разсъждават за материалистичния свят и развитието на човечеството в посоката, в която то е поело. Консуматорската основа, върху която сме „стъпили“ и върху която градим живота си, отнема много от естествените, първични усещания за радост и удовлетворение, както в действителност би трябвало да е. Хедонизмът е издигната в естествена и доминираща философия в консуматорската ни култура, а сетивните преживявания и изживявания са се превърнали в доминиращи. Колкото повече пъти изпитваме и си доставяме дадено удоволствие, толкова по-кратко става неговото действие. Ние-хората сме станали силно зависими едни от други или по-скоро от това какво мислят другите за нас. Изразяваме и изграждаме своята личност на базата на мнението на останалите. Търсим пътя към радостта в напрежението да се докажем в работата или да имаме най-новите придобивки. А трайното щастие всъщност се крие в ума и сърцата ни.
„Цялото ни общество е изградено върху материалната култура. В материалистичния начин на живот не съществува концепция за приятелство, нито концепция за любов...“
През дългия си житейски път и Далай Лама, и Дезмънд Туту, са били свидетели на какво ли не. И това не ги е направило по-уязвими или по-гневни, а напротив, изградило им е т.нар. умствен имунитет, чрез който сега те, се опитват да предадат и да насочат човечеството в правилната посока на мислене и възприемане на нещата. Далай Лама споделя, че именно бедите, които ни сполетяват, могат да бъдат превърнати в добри възможности занапред, само ако успеем да надградим себе си и да се вслушваме в тишината на собствения си вътрешен глас.
„...човек никога не знае какво ще произлезе в крайна сметка от страданието и нещастието, и кое е добро, и кое лошо...“
Отправяме ви покана за радост...
препоръчвам ви да прочетете книгата и да я подарите на любим човек. На база на личния си път, абсолютно всеки ще намери вътре нещото, което да „открадне“ и да „носи“ завинаги вътре в себе си. Книгата ще ви направи по-справедливи, по-уверени, по-толерантни и по-добри, ако имате очите и сърцето, с които да я прочетете.
И не забравяйте, че: „всеки ден е още една възможност за ново начало. Всеки ден е рожденият ни ден.“
