"Рана" е силен, плътен, пулсиращ исторически роман за саможертвата и многоликостта на човешкия образ.
"И човекът е като дървото, сине - трябва да се ашладисва, за да е полезен"
Битката в "Рана" се води на два фронта - на бойното поле и във вътрешния свят на младия идеалист от Одринска Тракия, Сава. Годината е 1916, когато войната въвлича студента по право на Добруджанския фронт и преобръща света му из основи. Романът проследява как окрилената от вяра в човешкото душа прокървява, попадайки в бездната на действителността.
"Човешко, твърде човешко е безспир да разгръщаш и препрочиташ себе си"
Войната се оказва ключа към зрелостта, защото именно изгубените ценности на хуманизма - справедливост и вяра в другия учат най-бързо. Сава се изправя пред най-големия си враг - той самият и измъчваната си от противоречия съвест: да опази себе си или повереното му от съдбата 4-годишно дете. Романът на Захари Карабашлиев припомня, че източникът на раните винаги е бил и ще бъде един и същ - човекът.
Стискам думите от книгата в юмрук, водена от желанието да ги запазя с мен, колкото се може по-дълго, за да си припомням колко нездрав е светът. "Рана" носи в себе си неизкоренимите навици, дълбоко залегнали в човека от край време - да търси спасение, любов и вяра в правдата. Дълбок, рационален, безпощаден роман, който пръска сърцето на малки парчета живот, предизвикано от срещата с безпощадната цикличност на времето.
Призовавам повече читатели да преживеят "Рана"-та, на Захари Карабашлиев и дано излязат по-силни и емоционално и морално калени от нея.
