„Всичко се случва, щото си го повикал“
„Стопанката на Господ“ е книга за същината на думите и за силата и енергията на (из)реченото. Признавам си, препрочитам книгата за втори път, теглена от чисто любопитство дали ще открия същото като първия път, все едно очаквам думите да са разменили местата си и значението на реченото да е сменило посоката. Е, всичко намирам на мястото си. Просто (пре)откривам невидими от първо четене моменти или може би чак сега им е дошъл моментът за осъзнаването и достигането им до мен...
За тези, които все още не са прочели „Стопанката на Господ“ ще кажа, че това е притча за корена на човека, за нуждата от себеопознаване и намиране на пътя. За корена, като отправна точка, като опорен лост, на който човек да се опре, в момент на нужда, за способността да не го отричаш и да не бягаш от него. Погледът на Розмари Де Мео и категоричността й по отношение на основите на всеки един и това, че не трябва да се отделяме, да отричаме, да бягаме от същината, откоято произлизаме, за мен, е въпрос на лично себеусещане и светоусещане. Така че ще оставя всеки сам да направи свой вътрешен самоанализ, да прояви свободната си воля и да приеме или отхвърли твърденията на авторката.
„Следвай дирята, винаги има нишан за нея. Времето оплита нишките си наоколо и всяка нишка отвежда нанякъде, дръпнеш ли я, нещо ще се опне и зазвъни...“
Не мога обаче да отрека дълбочината на думите, и умението, с което се потапя в същината на общата картина на живота и смисъла му, за да ни припомни позабравени истини. Розмари Де Мео показва, че красотата има пулс, сърце и воля за живеене чрез трите героини – Магда Богданова, Рада и Сабрие. В книгата ще откриете, че не религията , а вярата е отправна точка в намирането на Бога и че трябва да почитаме хората и вярата на всеки един, била тя й чужда за нас.
„Почитай вярата всекиму, била тя чужда на твойта, че тя е най-скъпа потреба и право на всеки човек!“
„Стопанката на Господ“ ще ви разкрие или може би припомни, важни, но омаловажавани истини, движещи пътя и живота ни. Човекът е надарен не случайно с разум, воля и сила. Пътят, който е пред всеки един е за вървене не само физически, но и умствено, но от нас само зависи накъде и кога ще поемем, с кого, към какво, с каква скорост и каква любов и енергия ще вложим в стъпките, които правим.
„Пътят не е черга, просната пред тебе, че да го следваш. Пътят си го правиш сама. Една крачка сторваш – една крачка път, две крачки сторваш – две крачки ти е пътят, ако дадеш крачка назад – пътят се свива обратно. Колкото повече вървиш, толкоз по-дълъг ти е пътят. Път се прокарва само с ходене. Но ходенето не е само по къра, трябва да е и в ума, трябва и мисълта ти да върви, умът да е буден...“
Много разнопосочни, коментари и мнения може да прочетете по отношение на книгата, но моят съвет е, оставете се са вътрешното си чувство, отдайте му се, а думите, които са ваши, сами ще се увият около вас и ще ви намерят сами.
......................................
„Ако искаш любов,то каква любов искаш?...От мъж ти ли, нов мъж ли си търсиш, от близките си ли искаш да си почетена, от приятелите ли...? Трябва да и дадеш име на твойта обич, ако искаш да я викнеш. Без име не става. Те затуй хората повече знаят какво не щат, ама питаш ли ги да кажат ясно и просто какво искат – онемяват“
„Ако не знаеш името на нещо, как да го викнеш, че да се обърне и да дойде при тебе?“
„Мъката иде от хората, че хората не требе да се спасяват, требе да се поправят, па да си отиде мъката им“
„Наречницата няма готови думи, тя вика думите от душите на хората. Всяка душа си има думи, нейни си, само за нея. Номерът е тия думи да се викнат , да бъдат речени“
„Истината винаги е проста. Ама на човека все му се ще по-сложно да е.“
„Обичта не ти позволява да спасяваш някой, дето не ще да бъде спасен, дори да е майчицата ти“
„Има неща, дето са писани, не мож избяга от тях, има и други, дето са изпит – сам избираш да ги сториш ли или не...“
„Никога нищо не изчезва. Животът е кръг. Всичко се повтаря и от всичко има нужда, когато му е време“
„Съдбата я плетеш на всяка крачка. Каквото си оплела днес, това ще облечеш утре“
„Изричай само правата дума!
Разбери за какво те бива!
Следвай само своя си дъх!
Помни, че път се проправя с ходене!“
