„Няма нищо по-изключително от обикновения живот“
Последният роман на белгийската писателка Амели Нотомб разкрива природата на човека и неговата многоликост с всичките му слабости и странности, с характерните първични нужди и желания. Нотомб използа библейската препратка към разпъването на Исус, като основа, върху която изгражда книгата си. Жаждата, любовта и смъртта, определяни като основните въплъщения на Бога, стават отправна точка за авторката и тя изследва корените, същността и дълбочината им.
„Най-великото изкуство е изкуството да живееш... Ненужно е да оставяш следа другаде освен в собствената си кожа“
„Жажда“ е роман основно за сблъсъка на човешкото и божественото във всеки един и изборите, които правим. Именно изборът е в основата на всяко едно съществуване, с изключение на любовта, за която Нотомб твърди, че е предопределена. Човек трябва да се научи да се доверява повече на усещанията и да следва интуицията си, определяна като единствето мерило за истинност и най-висша човешка ценност. Това, което е неразбираемо за духа, може да бъде усетено от тялото и обратното. Необходимо е само освобождаване на съзнанието и следване на инстинкта, на вътрешния глас.
„Вслушаме ли се в гласа на тялото, ще се убедим в неговата интелигентност“
Природата на злото и на любовта са на фокус в „Жажда“. Откъде произлиза злото и всеки ли го носи в себе си? Неприлично откровена Нотомб ще докаже, че абсолютно всеки има и черна, и бяла страна. Злото е елемент от душевното и намира свое проявление в моментите, в които защитните сили отстъпят.
„За мен злото не е непознато. Трябваше да го имам в себе си, за да го разпознавам в другите“
Любовта от своя страна, писателката определя като най-висшето човешко чувство, акт на щедрост към другия, която не следва определена причинност. Тази любов, за която Нотомб пише е енергия, съчетание от увереност и съмнение, които успешно вървят ръка за ръка в една изненадваща едновременност.
„Хората с голямо его не се влюбват, защото не понасят да нямат избор“
В „Жажда“ пред читателите се разгръща една блестящо подредена картина с доказателства за това защо трябва да търсим себе си и да утоляваме потребностите си. Отговорът, който се дава е много прост и категоричен: „Защото смисълът на живота е да не страдаш“. И всъщност, Нотомб не е ли напълно права? Но всичко това е с уговорката, че страданието не трябва да се превръща в оправдание, ключ към посредствеността и към недостойното поведение. Много ясно и кратко и същевременно философски, Амели Нотомб ще ви въвлече, разходи и срещне с всички човешки желания, страхове, слабости, за да отвори съзнанието на всеки един и да утоли жаждата за непознатото.
„Бях човек достатъчно дълго, за да знам, че някои чувства не могат да се скрият. Трябва да им позволим да отшумят, без да им се противим. Само така не остават следи“
