Проф. Ивайло Знеполски отбелязва своята 80-годишнина с премиера на „Преподреждането на обществото. Страници от социалната история на комунизма в България“

Новини
Typography
  • Smaller Small Medium Big Bigger
  • Default Helvetica Segoe Georgia Times

Основателят на Института – уважаваният български учен, културолог, семиотик и изследовател проф. Ивайло Знеполски – отпразнува своя 80-годишен юбилей през 2021 г., а в негова чест на пазара излезе и най-новата книга от знаковата поредица – научният сборник „Преподреждането на обществото. Страници от социалната история на комунизма в България“.

На 6 юни 2022г. От 18:30ч в Огледалната зала на Ректората, Софийски университет (вход свободен) ще се състои официалната премиера на научния сборник  “Подреждането на обществото. Страници от социалната история на комунизма в България“.  Събитието е съвместно организирано от Институт за изследване на близкото минало, Нов български университет и Софийски университет „Св. Климент Охридски“ и издателство „Сиела“. Сборникът ще бъде представен от българския историк и политик проф. Веселин Методиев, философа и преподавател проф. Христо Тодоров, писателя Георги Господинов и програмния директор на „Гражданско общество и демократични институции“ във фондация „Америка за България“ Ленко Ленков, а модератор на събитието ще бъде писателят Захари Карабашлиев.


„Преподреждането на обществото“ е книга, която се обляга върху богати документални и архивни свидетелства, за да очертае важни и неразработени посоки в знанието за комунистическото минало на България. През 1944 г. „новата“ власт идва с амбицията за революционно преобръщане на обществената подредба в името на социалната справедливост и всеобщото благоденствие. Този утопичен идеал е здраво стегнат в идеологическия модел и властовите практики на „най-правилния“ съветски пример, а българското общество и различните негови групи преминават през разнообразни фази на принудена и направлявана промяна. Какво се случва със селянина и неговия жизнен свят след колективизацията, се пита Райна Гаврилова? Даниел Вачков разглежда работното място като лост за концентриран натиск в изграждането на „социалистическия труженик“, а Даниела Колева проследява „остаряването“ на революционния комунистически плам и превръщането му в оправдание за нови социални неравенства и привилегии през статуса на „активния борец“. В крайната периферия на „най-справедливия строй“ остават „бившите хора“ на Мартин Иванов и  „изменниците“ на Момчил Методиев, както и „проститутките и хомосексуалните“, изследвани от Михаил Груев. Петя Славова и Пламен Дойнов разглеждат статута на т.нар. „свободни професии“ – адвокати, архитекти и писатели в несвободната социална реалност на НРБ. В последната част от сборника са студиите на Иван Еленков и Петя Кабакчиева, които се усъмняват в способността на подривния и постоянно нагаждащия се „соц-човек“ да изгражда устойчиви социални идентичности и обществена кохезия.