Даниеле Моварели, автор на детската книга „Господин Вървими“, обича да измисля нови истории, да смесва фантастични и реални елементи от живота, да дава представа за света за своите читатели. И затова чете много книги, комикси и списания, гледа филми, телевизионни сериали и карикатури. Не на последно място – слуша хората.
Интервюто ни с него напомня на късо италианско кафе – кратко изживяване с наситен вкус.
Приятно четене.
Ако бяхте главният герой в детска книга, как бихте започнали историята?
Не съм главният герой, не ме гледайте, нищо няма да се случи. Може би...
А как се роди идеята за Вашия господин Вървими?
Представях си човек, който се събужда с черупка на гърба, кафковска ситуация, общо взето, и това ме караше да се усмихвам. Тази визия пък се срещна с тема, за която исках да пиша и разказвам. Често книгите ми се раждат от асоциация между различни неща, които са в главата ми отдавна.
В случая резултатът е детска книга за стойността на вещите и най-вече за това, което като хора ни прави щастливи и живеещи в синхрон с вътрешното ни Аз. Това не е ли твърде сложна тема за най-малките?
Според мен няма теми, които да са твърде трудни. Самият живот обаче е сложен, а добрите книги могат да обясняват тази сложност, давайки на децата ключове за разчитането ѝ.
Вие самият какво научихте от срещите си с най-специалните читатели?
На моите срещи с деца винаги съм научавал много и съм си тръгвал от тях обогатен, защото те намират в книгите ми неща, които самият аз не съм видял.
Въпросите зададе: Стела Соколова
Нуждаем ли се от всички вещи, с които се обграждаме?
Важно ли ни е да имаме, или предпочитаме да бъдем?
Свързано ли е щастието с материалните ни придобивки, или се крие в малките ежедневни неща, които ни усмихват?
Господин Вървими, е толкова богат, че дори не може да използва всички неща, които притежава. Има си круизни кораби, частен зоопарк, три въздушни балона и подводница, самолети, бижута, произведения на изкуството, тропическа джунгла на тавана и ски писта в избата.
Но дали, затрупан от толкова много неща, успява да види какво се случва около него?
Върви ли му на господин Вървими толкова много и дали не пропуска нещо важно?
Един ден, докато се разхожда, богатият мъж губи шапката си заради порив на вятъра. Преследва я дълго, докато накрая не заспива, изтощен в градския парк. Когато се събужда, на гърба си открива черупка от охлюв, с която не може да влезе никъде. Освен в самата нея.
Дали там господин Вървими няма да открие себе си?
- Ефекта на изненадата и хубавия финал ни поднася Даниеле Моварели.
- Цветовете, смелите щрихи и визуалните закачки са на Аличе Копини.
- Превод от италиански – Дария Карапеткова.
Препоръчителна възрастова категория: 5+ години
