“Човек на име Уве“ е роман за непоносимата самота след загубата на любимите хора, за обичта, превърнала се в единствен инстинкт за живот, за добротата и отзивчивостта и за пътя, предопределен да бъде извървян и изживян.

Скандинавският писател Фредрик Бакман написва книгата, вдъхновен от разказа на негов колега, който случайно срещнал човек на име Уве. Това, което му направило впечатление е припряността и гневния тон, който мъжа проявил при закупуването на билети за музей на изкуството. Интересното в случая било, бързината, с която Уве се успокоил след намесата на съпругата си…  По това време Бакман водел личен блог, в който разказал тази история. В образа на Уве, жена му го припознала моментално. И това поставило началото на записките по романа, превърнал се в една от най-продаваните книги за последните години.

Фредрик Бакман до голяма степен идентифицира образа на героя си със самия себе си. Авторът твърди, че и двамата притежават едно и също душевно възприятие за света и човешките взаимоотношения. Не случайно първоначалните записки по книгата били под името „Аз съм човек на име Уве“.  Най-вероятно тази лична изповед, ако може така да наречем книгата, съвсем не случайно докосва и се запечатва трайно в съзнанията и сърцата на милиони хора по света.

Но кой е Уве в края на краищата, ще попитат, тези от вас, които все още не са прочели книгата? Уве е 59 г вдовец, прекарал целия си живот в рутинните си ежедневни задължения, верен на професията, която наследява от баща си, на единствената марка кола и на единствената жена. Той е темерут, чиято социална непригодност на моменти, изглежда комична. Трудно е обаче да се определи литературния жанр, в чиито рамки да поставим книгата. Уве е нетипичен от повечето литературни образи. В него има една симбиоза от противоречиви лица, които му придават тази уникалност. За него светът е или черен, или бял. Целият му живот бива обагрен от категорични контрасти. 

Сюжетът на книгата е съсредоточен около изгубената и търсената човечност в хората и личната битка с душевно непреодолимата мъка от загубата. „Човек на име Уве“ учи как се живее със самотата и възможно ли е въобще това. След смъртта на съпругата си, водещите ценности за Уве стават скръбта и желанието да „отпътува“ отвъд при жена си.

“Най-голямата сила на смъртта не е, че кара хората да умират, а това, че кара другите, които остават след тях да поискат да умрат“,

се казва  от друг литературен образ пак на Бакман („Баба праща поздрави и се извинява“), но важи напълно и що се отнася до състоянието на Уве. Уве омагьосва със своята отдаденост и към вещите, и към шепата хора около себе си. От съвсем ранна възраст той разбира, че щастието не е резултат на равнодушна логика, а въпрос на обич и лоялност. До болка принципен и категоричен в разбиранията и усещанията си, героят трудно и мъчително съществува без единствената му любов в живота. Противно на мрачния му образ, Уве предава на читателя най-ценното завещание оставено от жена му Соня, а именно как се обича и и какво означава да обичаш някого:

”Да обикнеш някого, е като да се преместиш в къща…Първоначално се влюбваш във всичко ново, всяка сутрин се удивяваш, че нещата са твои, сякаш се страхуваш, че някой неочаквано ще се втурне вътре и ще обясни каква ужасна грешка е станала, че няма начин да живееш на това прекрасно място. С течение на годините обичаш къщата не толкова заради съвършенството й, а заради недостатъците. Вече познаваш всички кътчета и ъгълчета. Знаеш как да накараш ключа да не заяжда, когато навън е студено. Знаеш коя от дъските поддава, когато стъпиш върху нея, как да отвориш вратата на гардероба, без да скърца. Това са малките тайни, които превръщат дома ти, в истински дом.“

  Няма да ви лъжа, „Човек на име Уве“ е лесна за четене, но трудна за поемане книга. Това е една изумително до болка трогателна история за любовта и предаността, за нуждата от това да бъдеш обичан и подкрепян дори и в моменти, в които не го заслужаваш. Бакман превръща Уве в категоричен стереотип за човечност. Образът му ще ви стисне за гърлото и дълго време няма да ви остави апатични към света около вас.  Уве е магнетичен персонаж, който предава на читателя ценни уроци – как да живеем и за какво има смисъл да се борим.

„Защото всяко човешко същество трябва да знае за какво се бори. Така казваха. А тя се бореше за доброто. Бореше се за децата, които нямаше. А пък Уве се бореше за нея.“