Оставам тук" е голям откъм емоции роман, засягащ темите на днешния ден - миграция, злоупотреби с власт, етнически конфликти.
Марко Балцано разказва историята на един потънал град, намиращ се в Южен Тирол, чиито жители не отстъпват пред войната и потопа, засегнали родния им град. Историята на Трина, израстнала в малкото италианско градче Курон е категоричен вик срещу подчинението. Тя знае как да се противопостави срещу силите на фашизма и да се отбранява срещу тъмните страни на живота, които се опитват да й отнемат семейството и близките, мечтата да бъде учител и личната свобода.
"Да продължаваме напред, както казваше мама е единствената посока, която ни е дадена. Иначе Бог щеше да постави очите ни острани. Като на рибите"
Разказ, наситен с тревожно очакване, "Оставам тук" се разгръща с всяка следваща страница и задълбава в безупречно изградените образи. Балцано облича живота на жителите на Курон в мелодични думи, наситени със смисъл, посока и ясно послание.
"Може би защото след войната заедно с мъртвите трябва да погребем всичко видяно и сторено, да си плюем на петите и да изчезнем; преди ние самите да се превърнем в развалини"
"Оставам тук" се нарежда сред най-добрите съвременни романа в личната ми библиотека. Роман за върховете и спадовете, за моралните и емоционални бариери, за липсата на принадлежност и тленността, меланхоличната песен на Марко Балцано е посветена на човека и заложената му сила да властва над собствения си път.
