„Нещастни сме заедно, но ако сме още по-нещастни разделени?“
„Сърцето с девет стаи“ е роман за природата на човека, представен през погледа на другия; за диаметрално различните лица, които всеки един носи и които показва в зависимост от момента, човека срещу него и нуждата. Това е книга за пътя към самия себе си, за разголването на най-интимните и недостъпни кътчета от съзнанието и душевността... Пригответе се за силна биографична книга, написана от девет души, оставили най-траен отпечатък в живота на главната героиня.
„С теб съм най-висшата форма на себе си и най-отвратителната“
„Сърцето с девет стаи“ е много стилен роман за изкуството да обичаш или по-скоро да се научиш да обичаш отвъд недостатъците, отвъд страха от провал. Интересен е плавният начин и преход в историите, по който Джанис Париат структурира книгата. Главната героиня присъства индиректно през погледа на деветте напълно различни образи, но изказът, начинът, по който писателката играе с думите, замаскира майсторски липсата й.
„Как е възможно да изкупиш вината си заради нещо, което не си искал да направиш?“
Париат възвисява въображението си до такава степен, че отпраща читателя в непозната за него посока, за да го научи да обича или по-скоро да съхранява спомена за любовта отвъд болката и огорчението. Погубването на човешката душа и загубата на идентичност зависи единствено от теб и от никой друг, от това до колко позваляваш да настъпят в твоя личен свят и да го превземат.
„Може би единственият начин да я задържиш. Любовта. Никога да не й позволиш да се осъществи“
„Сърцето с девет стаи“ е лирична препратка към нас самите, към изгубеното доверие и нуждата от погубване не на някой друг, а на самия себе си. Различен, емоционален и неприлично дълбок, романът ще ви върне назад във времето, за да се потърсите и намерите отново и да опитате да се видите от друг, различен ъгъл, за да може да продължите по пътя си пречистени.
„...обичаме да наподобяваме света и да търсим начини да го променим, да направим нещата различно“
