„Шегите на случая определят най-сериозните стъпки в живота ни“

„Страшния съд“ (1968г.) е роман за ампутираната човещина, за търсенето на сили и цел, макар и намирайки се на дъното и  в оковите на човешкото зло. Това е роман – история за неразбирането, което ни превръща в смъртни врагове и неподчинението пред него.  "Страшния съд" отразява човека с всичките му нюанси, рани, съмнения, страхове, стремежи, грехове, обещания.

„Колкото повече губим себе си, толкова повече намираме света. Всяка загуба ни отваря едно ново сетиво“

 

Въпреки годините, минали от написването, „Страшния съд“ продължава да има същото съвременно и силно звучене. Театърът на абсурда, както писателка нарича войната във Виетнам, превръща всеки един ден в история. Неуспорим е поетичният талант, с който Блага Димитрова  жонглира с думите, описвайки, ужасяващата картина на войната и смъртта.

 

„В нашия век се извършва най-голямото престъпление – децата преждевременно стават възрастни“

 

Но именно в сърцевината на този ад, тя намира съвсем случайно „целия си свят“, който отнася със себе си в България. Нейното име е Ха (озн. „река“). Така в най-ужасяващия момент, живота й поднася най-красивия подарък – дете. Там, където единствената й цел е била да се върне жива при живите, за да разкаже за видяното и изпитаното, тя открива най-много топлина от местните, които бранят нея и най-вече неродените й думите, за да излязат и да стигнат по-бързо до света...

 

„Ако твоя път тръгва от сърцето, не се надявай на спокоен път“

„Възможно е времето да не умира, а да се трансформира в памет, в скрита психологическа енергия. Възможно е в този преходен свят само то, най-преходното да не изчезва. Който иска да убива времето, било с престъпления, било с удоволствия, убива себе си“

„Ние ставаме майки не при раждане, а от рождение“

„Може би по-примитивния живот е по-близко до присъщото на природата спокойствие“

„Шегите на случая определят най-сериозните стъпки в живота ни“

„Дали промените ни променят, или ние в промените се самоутвърждаваме?“

„Насилствената раздяла свързва най-силно“

„Когато седиш не на своето място, за да запазиш равновесие, търсиш човек, намерил истинското си място в света“

„Най-голямото ни наказание е изпълнението на желанието ни“

„Смехът е самозащита срещу болката да живееш“

„Истинската любов не е нищо друго освен търпение“

„Времето е най-сигурен амортизатор на чувствата“

„Ние виждаме само през раните си“