„Целта не е резултатът, целта е пътят към него“
„Сумистът, който не можеше да надебелее“ е повест на Е. Шмит за пътя към самите нас, за посоките и изборите, които правим и за търсенето на плодородна почва, върху която да виреем. Заглавието определено звучи объркващо или по-скоро въобще не предразполага към това, което се крие зад страниците, но именно тази непредсказуемост провокира да се докоснете до книгата.
„Ако това, което казваш не е по-добро от тишината, замълчи!“
Шмит за пореден път илюстрира човешката природа, като изтъква и плюсовете, и минусите й. Чрез двамата персонажи, учителя Шоминцу и Джун се сблъскваме с човешките страхове, търсенето на обич, гордостта и прошката. Няма невъзможни неща, всичко е проява на воля, стремеж, целеустременост и постояннство. Ние сме единствената пречка, преграда пред целта, заявява учителя.
Да се освободим от самите себе си, да говорим по-малко и да бъдем целенасочени по пътя, който чертаем. Но как? Как да си въздействаме – това ще открие всеки сам в разказа на Е. Шмит. Погубваме самите себе си от прекомерно повтаряне на чужди действия, предъвкваме многократно хорското мнение без да анализираме самите себе си, без да използваме собствения си разум. Защо ли ще попитате? – Защото виждаме основно през предразсъдаците си и чуждия поглед. Нима не е вярно?
„Пътят нагоре е същият път, който води надолу“
Е. Шмит отново успява да ни накара да се размислим за правилата на живеене, които сами си налагаме. За пореден път той вниква неприлично дълбоко в душевността ни, за да ни накара да се запитаме къде сме и за къде сме се запътили.... Насладете се на тези стотина страници и повярвайте, след тях ще излезете емоционално пренаредени.
„Можеш да скриеш името, произхода и травмите си, това не пречи на другите да живеят. Ако ги скриеш от себе си, това пречи на теб да живееш“
