"...Щастието се основава на очакванията..."

Краят на изминалата година, Бакман изненада всички свои любители на творчеството си с романа „Тревожни хора“. Книгата отново дълбае в човешката природа по оригинален, но признавам, познат вече начин. Абсолютно верен на стила и духа на писане , Бакман използва персонажите си, за да препрати към редица социални въпроси и теми, вълнуващи всеки един.

„Сърцата ни са сапуни, които изпускаме, ако се отпуснем дори за секунда, а те се плъзват някъде далеч и и се влюбват  или разбиват просто така. Нямаме контрол. Затова се научаваме да се преструваме постоянно...“

Думите, начинът на писане, на изразяване, на споделяне, който писателя притежава, успява да отнесе читателя и да го накара да остане с книга в ръка и да проследи действието до край.

„...хората имат нужда и от приказки, не само от истории...“

„Тревожни хора“ се чете леко, на един дъх, но не се лъжете по това. Книгата е  приютила в себе си историите на редица хора, обединени от Избора, пред който всеки един се изправя, пред Истината и нейната многоликост, пред Силата на любовта и Търсенето на изгубения смисъл... На какво е способен един родител в името на детето си? Има ли и трябва ли да има граница, когато става дума за най-скъпото ти същество и позволено ли е прекрачването на общоприетите норми в този случай? Лъжата – лъжа ли е, в случаите, когато просто искаш да предпазиш детето, баща си, майка си, ...от разочарованието, от емоционалното огорчение...?

„Защото това е работата на родителите: да бъдат рамене. Рамене, на които децата им могат да седнат, за да видят света, когато са малки, на които да стъпят, за да достигнат небето, когато са големи, и на които да се облягат, когато залитат и се колебаят“

Както „Тревожни хора“, така и във всички останали книги на Фредрик Бакман се вижда, че той не се страхува да поеме морален риск, в желанието и стремежа си да (пре)възпита хората и да ги накара да изживяват дните си по-смислено, осъзнато и споделено.

„...личността на един човек представлява сборът от преживяванията му...“

Знаете ли, това, което най-много ми допада в стила на Бакман е иронията, с която гледа на най- дълбоките и страшни ситуации. Първо, елементарният на пръв поглед извод, който прави, но който е абсолютно точен и запаметяващ се  по отношение на действителността и второ, социалната ангажираност, която проявява чрез всеки свой ред, всяка своя дума, история. Именно това негово постоянство и самотърсене, смятам го превърнаха във водещ световен автор.

 

„Истината е, че ако хората действително бяха толкова щастливи, колкото изглеждат по интернет, то в интернет нямаше да има толкова много проклето съдържание, защото никой човек, който има страхотен ден, не прекарва половината от това да се снима“

Колко ли е трудно да повярваш в себе си, да създадеш нови мечти, нова история на живота си, по които да поемеш и възможно ли е?! „Тревожни хора“ е вашата книга, ако искате да си отговорите на тези и много още въпроси.

 И нека не забравяме, че каквото и да правим, колкото и да се стараем да капсулираме любимите си хора и да ги съхраним от тръните на живота,... животът спохожда всички.

„...Истината? Няма истина. Всичко, което сме узнали за границите на Вселената, е, че тя няма такива. Единственото, което знаем за Бог, е че не знаем нищо. Така че единственото нещо, което една майка искаше от семейството си, беше нещо просто: да даваме най-доброто от себе си. Да засадим дърво днес, дори, ако знаем, че утре светът ще свърши...Да спасим тези, които можем...“