„Аз не съм от тези, които се настаняват, аз съм от тези, които преминават...“
В началото на годината избрах да ви представя мемоарната книга на един голям съвременен артист – Жерар Депардийо (роден на 27.12.1967г. във френския град Шатору), „Невинен“. Тази лична изповед разказва неудобните за много хора истини за масите, медиите, религията, политиката и правото на осъзнат личен избор. Тъй като много от нас приемат последните дни от годината като време за равносметка, смятам, че посланията на Депарийо биха били една добра основа за новото, което предстои.
В „Невинен“ Депардийо разкрива из основи причините, поради които от 2013г. официално е руски гражданин и за контактите и личните си срещи с Владимир Путин и разговорите им основно на геополитически теми.
В книгата голямо внимание Жерар Депардийо отделя да разсъждава над властта на информацията. Противно на очакванията, съвременната кино-легенда отрича категорично влиянието на медиите и промиването на съзнанието и мозъците, които те правят с масите. Изграждането на колективно мислене е сред целите, които средствата за комуникация целят да постигнат и постигат.
„Медиите са се превърнали в химически усмирителни ризи за луди. Те ще успеят скоро да ни откажат от своята природа“
Разбира се , актьорът не отрича предимствата на глобализацията, като само леко ги маркира.
„Благодарение на глобализацията е възможно споделянето с целия свят на една културна идентичност...По този начин всяка страна може да съществува навсякъде...“
Депардийо говори с лека носталгия за отминалите безвъзвратно времена, за разждането на таланти и изпълването им със смисъл и съдържание. Но като цяло не може да не се съгласим с него относно бързо развиващия се механизъм на живота тук и сега. Талантът, смята той вече съвсем не е гаранция и не е достатъчен, за да успееш, защото вкусовете, модите се сменят с главоломна скорост и е трудно да достигнеш до същината на епохата и да си адекватен на времето за постоянно. Еволюцията на обществото, доведе до бързото изхабяване на културно и емоционално наситеното и значимото.
Киното също според Жерар Депардийо страда от тази напредничева глобализация и медиатизация, която ни залива от всеки ъгъл. Поради тази причина той счита, че киното трябва да бъде „опасност, атака, динамит“, с които да се жонглира в името на постигане на истинско съвременно изкуство.
Сигурно ще се запитате кое позволява и допринася за тази динамика и бързото изхабяване на определен творчески продукт? Френският актьор категорично обвинява „лудостта на властта“. Той твърди, че политическият дух е ...
„нещото, което ни пречи наистина да разбираме и чувстваме. То ни отдалечава от същественото, защото именно, когато достигнем до същественото, политиците няма да са ни нужни“
Гражданин на света, номад, приключенец, както искате го наречете, но от редовете на книгата, Депардийо разкрива истинското си лице и отношенията си с най-близките. Любопитството към живота като цяло е негова водеща сила и източник на енергия и желание да продължава. Непрекъснатите пътувания, срещите и новите запознанства, го привличат. Депардийо не се съпротивлява на живота, а се отдава на момента, който и какъвто му се предоставя. Това и завещава на читателите от страниците на книгата си. За себе си казва, че не обича да се връща назад в миналото или да гледа прекалено напред в бъдещето. Животът е в настоящия миг и в пълното му и осъзнато изживяване.
„Най-хубавото, което съм получил от живота ми на ръба на оцеляването, е настоящето“
